DIMMU BORGIR – ‘Eonian’ (2018)

  • Лейбъл: Nuclear Blast/Wizard 

    • Издаден: 2018

  • Aвтор: Никола Шахпазов

  • Лесно можете да откриете една свързваща нишка в последните интервюта на Шаграт и Силеноз относно новия DIMMU BORGIR – двамата основни музиканти и композитори в групата говорят за поемане на рискове, излизане от зоната на комфорт и това как в ‘Eonian’ “първичният блек метъл саунд на DIMMU е дори по-блек метъл от обикновено”.
     Интересни думи. Реалността обаче е показва противоположното – с първия си албум за последните 8 години DIMMU BORGIR не просто не поемат рискове, а играят толкова на сигурно, че ‘Eonian’ е най-лесносмилаемият и, простете, поп-метъл албум, който бандата някога е издавала.

    Трябва да признаем – из тези 55 минути има разпръснати няколко нелоши идеи. Все пак, DIMMU BORGIR са родени в недрата на норвежката сцена и вероятно никога няма да загубят своето усещане за мракобесна атмосфера, за комбинацията на агресия и мелодия, за онзи специфичен, отчасти праволинеен, отчасти вечно авангарден подход, който направи скандинавците метъл първенци през 90-те. Но независимо дали става дума за особено индустриалното начало и китарния пилеж в ‘The Unveiling’ или за някои от хитрите китарни партии в ‘I Am Sovereign’, групата сякаш само загатва за потенциала си, прекъсвайки рискованите и твърде злокобни моменти, за да превключи на обичайната за албума симфо метъл предвидимост.

    За жалост през 2018 DIMMU BORGIR звучат като малко по-тежка версия на Nuclear Blast колегите си THERION (уви, не като THERION през 90-те) и NIGHTWISH, отколкото като група, която би допаднала дори на не толкова отраканите млади фенове на MAYHEM и WATAIN. Клавирите, доста досадните хорове и общото мекушаво/мелодично/псевдо-романтично настроение в ‘The Empyrean Phoenix’ и ‘Interdimensional Summit’ няма как да бъде измито нито от зачатъчната агресия в ‘Archaic Correspondance’, нито от интересните решения в ‘Lightbringer’.

    И въпреки че мнозина по-млади фенове ще харесат албума заради кристално чистата продукция, хоровата бомбастичност и пластовете клавири, на по-старите кучета парчета като ‘Alpha Aeon Omega’ и ‘Interdimensional Summit’ звучат фалшиво, театрално и толкова патетично, че просто не можем да приемем ‘Eonian’ като нещо повече от поредния хиперкомерсиален албум в каталога на Nuclear Blast.

    NINE INCH NAILS – ‘Bad Witch’ (2018)

  • Лейбъл: The Null Corporation

  • Издаден: 2018

  • Aвтор: Никола Шахпазов


  • Няма как да се съгласим с Трент Резнър. Колкото и задълбочено да обяснява концепцията на ‘Bad Witch’, ние твърдоглаво класифицираме това не като деветия албум на NINE INCH NAILS, а като третото ЕР от поредицата, започнала през 2016 с ‘Not the Actual Events’.
    Настояваме, че сме прави, не само заради продължителността на изданието (малко над 30 минути), а защото ни се струва изключително адекватно ‘Bad Witch’ да бъде възприеман като своеобразен завършек на изключително експерименталната посока, в която Резнър и Атикъс Рос се отправиха след доста добрия, но изцяло играещ по правилата ‘Hesitation Marks’.

    Тези малки албуми ни представиха NINE INCH NAILS точно такива, каквито винаги сме искали да бъдат. И такива, каквито те остават, напук на минаващите години и десетилетия – смели, своеобразни, гневни, шумни, тихи, еднакво добри в това да правят адски зарибяващи поп припеви и да създават корозивен индустриален шум. Трите ЕР-та са свързани от донякъде скрита нишка както по отношение на саунда и дизайна на изданията, така и в текстовете, които експлоатират до край създаденото от самия Резнър меланхолично клише за тих екзистенциален ужас и безмилостно душевно самобичуване, но без нито за миг да изпадат в графата “скучни” и “предвидими”.




    С грапавия си деветдесетарски саунд и архаични бийтове, ‘Bad Witch’ е значително по-близък до естетиката на ‘Not the Actual Events’, отколкото до доста полирания и синт поп ориентиран ‘Add Violence’. Тук Рос и Резнър разпъват границите на новата NIN концепция с много препратки към пост пънка (чуй откриващото ‘Shit Mirror’) и добрата стара декадентска електроника (бийтът в ‘Ahead of Ourselves’ сякаш идва или от ‘Dead Cities’ на THE FUTURE SOUNDOF LONDON, или от ‘Music for the Jilted Generation’ на THE PRODIGY).
    Разбира се, това не е елементарно копиране и преповтаряне – Резнър и Рос умеят да формират и деформират всяка идея и звук, докато тя добие (не)ясните си NIN измерения, затова в ‘Bad Witch’ чуваме знакови вокали, много шум, агресия, меланхолия и вплетените във всички тях десетки звукови елементи, които правят всяко следващо прослушване на ЕР-то едно особено откривателско начинание.

    Най-силното влияние в ‘Bad Witch’ е това на ДЕЙВИД БОУИ и БРАЙЪН ИНО, чиято ‘Берлинска трилогия’ от албуми отеква толкова, толкова ясно в ‘God Break Down the Door’ и финалното ‘Over and Out’. И то не просто заради саксофона и ембиънт забежките, а заради някои доволно необичайни вокали на Резнър, който недвусмислено имитира своя приятел/идол/музикален съмишленик Боуи, при това се справя истински очарователно.

    Подобно на ‘Not the Actual Events’ и ‘Add Vuiolence’, ‘Bad Witch’ е експеримент, еклектика, изпитание дори за най-коравите NIN фенове. Едновременно с това, този малък албум е едновременно свободен и флуиден, но и концептуално ясен, което го прави поредното забележително издание в и без това страховития каталог на Резнър.




    Интервю с SHYLMAGOGHNAR



    След феноменалния дебют “Emergence” излязъл през 2014, холандците Shylmagoghnar добиха култов статус измежду зажаднялата за първокласен progressive atmospheric blackened death metal ъндърграунд публика. В края на юни т.г. вторият албум на бандата – “Transience” („Преходност“, бел.ав), ще бъде официално издаден. И това е още един изключителен албум, с голямо сърце и душа, епично пътешествие през мъглата, изпълнено с мелодии, агресия и перфектност.
    Използвахме тази възможност и поканихме Nimblkorg (китара, бас, барабани, кийборди, допълнителни вокали) и Skirge (вокали, текстове) на приятелски разговор, за да разберем повече за избрания от тях път и дали всичко е преходно.


    – Здравейте! Истинско удоволствие е да сте на гости на metalhangar18.com. Кажете ни повече за идеята за Shylmagoghnar. Как се роди групата?

    Привет и благодарим много за това въведение! Чувствата са взаимни!
    Групата е се получи когато се срещнахме в гимназията и открихме много общо във възприятията ни за света, както и колко еднаква музика харесваме. Skirge започна да пише текстове, аз да свиря на китара, и оттам нещата бавно започнаха да си идват на място. Отне известно време докато наистина станат сериозни – около десет години. Проектът обаче е едно от най-важните неща в живота ни.
    – Можете ли да определите стилово бандата или просто няма нужда да слагаме граници?

    Започнахме основно като atmospheric black metal проект, но и двамата харесваме много жанрове; в метъл музиката и извън нея. През годините тези разнородни вкусове ни вдъхновиха да създадем нещо, което считаме за наш, персонален звук. Това е основно хибрид между atmospheric black и melodic death metal, но нямаме проблеми да прекрачваме границите, ако това ще ни помогне например да изразим по-добре някоя идея за песен.

    – Името на групата е комбинация от съгласни, която за предава желанието ви за атмосферата, която искате изразите, но на какво е метафора Shylmagoghnar?
     Какво означава?




    Точно така! Страхувам се обаче, че не мога да отговоря на този въпрос детайлно, тъй като пазим определението на думата в тайна. Искаме да запазим повечето неща за проекта отворени за интерпретация, като се надяваме това да вдъхнови слушателите да използват въображението си и да преследват свои фантазии

    – А вашите имена?

    Skirge: Честно казано историята зад моето име не е толкова интересна. Исках да правя тази музика под псевдоним и исках просто но силно име, което звучи специфично и пасва на групата. След известно колебание, се спрях на това, и оттогава съм с него.
    Nimblkorg: Аз също мисля, че пасва много за работата под псевдоним, тъй като спомага за израстването на проекта, и ме разграничава от всекидневния живот. Нашите истински имена не са тайна. В моя случай, самото име е групирането на звуци, които които резонират добре за мен, съшо като името на бандата – именно Nim, Bl и Korg. Сигурно трябва да кажа, че името няма никаква връзка с думите “nimble” (пъргав, подвижен, бел.ав) или компанията за електронни инструменти – избрах това име много отдавна преди да стана музикант, и освен това съм холандец, така че нямах никаква идея какво означават тези думи тогава.
    – Какво ви вдъхновява да правите такава фантастична музика – страхотно разнообразие в структурата на песните, отделните части, мелодиите…Животът, смъртта, болката, тъгата, заобикалящата среда? Нещо друго?

    Радваме се, че ти харесва толкова, благодаря! Да, чувстваме, че основна тема на повечето неща, които правим е състоянието на човек. Родени сме на този свят с набор от чувства, които ни позволяват и ни карат да възприемаме света по определен начин. Нашето възприятие е развито достатъчно, за да чувства и да бъде заинтригувано от научните/философските въпроси, но все така обаче е ограничено от смъртните ни граници. В един поглед от космоса ние идваме на този свят, за да съществуваме, гледаме изключителната вселена около нас, и умираме отново. Това е едновременно страхотно и ужасяващо. Опитваме се да вплетем дихотмоята , която чувстваме за всичко това в музиката ни, с надеждата, че тя ще ни помогне да разберем нашата цел в голямата схема – ако има такава.

    – И това е предадено също и във вашите текстове, нали?
    Skirge: Със сигурност. Опитвам се да покрия целия спектър на всеки човек – малък, раним и личен – до цялото съществуване и всичко, което можем да възприемем и да си представим. Човешкото съзнание е прекрасно и ужасяващо нещо, но в крайна сметка то ни прави толкова уникални, и без него всякаква форма на изкуство би била чисто инстинктивна. Разбира се, основните нужди и инстинкти също присъстват. Дори и най-простият живот е толкова сложен, че не може да бъде разглеждан само от един ъгъл – би трябвало да бъде като двуизмерна картина. За мен е интересно, че понякога аз искам да пиша от една гледна точка, но музиката изисква друго. И дори да имаш идея, концепция, и как искаш да ги развиеш, никога не знаеш предварително какво ще излезе.

    – Можете ли да споменете конкретни групи или други музикални влияния?

    Nimblkorg: През четирите години, които отне създаването на сегашния ни албум, направих всичко възможно да слушам колкото мога по-малко музика, защото се страхувах, че това ще се отрази на нашата работа. Така че за “Transience” не мисля, че има каквито и да е групи, които са ни повлияли сериозно. Когато обаче започнахме преди години, имахме групи и композитори, които ни вдъхновяваха. Това, което ми идва на ум: Death, ранните Opeth, ранните Dimmu Borgir, Atheist, Summoning, Naglfar, Immortal, Diabolical Masquerade.
    Имахме и вдъхновение и извън метала. Класически композитори като Григ и Сметана, или композитори за видео игри като Даниел Бернщайн & Гай Уитмор (Blood), Александър Брандон, Мишел ван ден Бос, Андрю Сега, Дан Грандопии (Unreal), Мат Уелмен (Diablo), и Йерун Тел (отделните C64 заглавия). Имаше още доста, това е просто селекция тук.

    – Колко е трудно да си дуо група днес и да записваш албуми?

    Nimblkorg: Благодарение на развитието на технологиите през последните десетилетия, това стана МНОГО по-достъпно, но все така изисква абсолютна отдаденост, желание да учиш, да чуваш критика и да си самодисциплиниран, ако се стремиш да достигнеш високите стандарти, които хората са свикнали да откриват в метала.
    Мисли за това така: ако някой ти е дал всички материали, за да построиш къща от нулата, ще можеш ли? Със сигурност това не е невъзможно, но ще ти отнеме няколко години и няколко несполучливи опита, за да я направиш като хората.
    До всички вдъхновени музиканти/продуценти: моля не приемайте това обезкуражаващо! Точно обратното: аз съм убеден, че всеки може да се научи да го прави, така, че ако чувствате, че това е пътят, по който искате да поемете, давайте смело. Просто бъдете търпеливи и си позволявайте да се чувствате фрустрирани. Фрустрацията не означава провал. Тя е просто растяща болка..
    Освен това, не си казвайте, че не можете да направите нещо, защото нямате талант. Волята може да премести планини.
    – Все още ли сте бездната? (препратка към откриващото парче в “Emergence”)
    Nimblkorg: О, абсолютно! Съседите са шумни, но наемът не е голям. Бих искал обаче хората да спрат да се вглеждат в мен.

    – Имате нов албум, който излиза в края на този месец. Бяха четири дълги години след “Emergence” за феноветe…Кажете ни повече за него, за написването и записите му. Как бихте го представили?

    Nimblkorg: Новият албум “Transience” е духовният наследник на “Emergence”, така че слушателите могат да очакват подобни стилови елементи, използвани да създадат нови атмосфери. И разбира се има неща, които не сме правили преди. Темите в новия албум са малко по-метафизични от тези в





    “Emergence”, и смятаме, че това се е отразило в текстовете и музиката. Албумът звучи по-дълбоко и по-отворено.
    Процесът по писането бе по-фокусиран от предния път, тъй като при дебюта си изяснявахме толкова много неща, докато сега предпочитаме да пишем музика. Песните в “Emergence” понякога бяха писани с разлика от по няколко години, така че за повечето от тях се наложи малко полиране, за да могат да си паснат добре заедно на края. Този нов албум бе написан, за да може всичко да си съответства и да разкаже история от самото начало, и чувстваме, че контролирахме повече нещата по отношение на крайния резултат.
    Продукцията беше малко по-лесна този път, заради гореспоменатата подготовка и натрупан опит. Повечето неща бяха написани преди да започнем да записваме, така че можахме да се фокусираме максимално към това, което си представяхме.
    При “Emergence” имаше много хора, които погледнаха в малките детайли в музиката/миксирането, и ги интерпретираха, което ни изненада приятно. Има много от тези малките неща и в настоящия албум, и ние очакваме да чуем какво е впечатлило слушателите този път!


    – Какво е различното този път в сравнение с предишния запис?

    Skirge: Музиката е написана в абсолютно различен период от нашия живот, така че това се отразява във всеки един аспект. Все още обичам “Emergence” и заставам зад него на сто процента, Вярвам обаче, че новият е по-дълбок, по-зрял албум и все така запазва  суровата енергия и откровеността на първия албум

    – Двамата ли изпълнявате всичко или ползвахте и помощ “отвън”?

    Nimblkorg: Ние изцяло пишем, записваме и продуцираме нашата музика. Имам малко домашно студио и съм доста запален по аудио инженерството, така като по писането и свиренето, и за нас е чудесно, че имаме пълен контрол върху резултатите от нашите усилия..

    – Също така подписахте с Napalm Records…

    Skirge: да и сме много въодушевени. Нашето партньорство с Napalm Records позволява да достигнем до много хора, но да запазим музикалния си интегритет напълно. Те ни дадоха всичката свобода, която поискахме, и въпреки че бе трудно решение дали да подпишем или не, мога да кажа, че изобщо не съжаляваме. Слушал си онези ужасни истории за лейбълите, но при нас не се случва нищо такова.

    – Всичко ли е преходно?

    Skirge: Вероятно. Разбира се можем да прекараме няколко часа, за да обсъждаме метафизични теории, но аз съм сто процента сигурен, че поне за нас, всичко свършва. Е, може би не всичко. Това обаче е дна отделна цяла тема. Това е един крайно сложен въпрос, и се съмнявам, че за нас като вид, или аз като отделен индивид, ще разбера отговора в този живот. Или изобщо някога.

    – Постигнахте ли вашите мечти в музиката? Какво всъщност е успехът за вас?
    Nimblkorg: Трудно е да се каже. Мисля, че музиката е по-скоро път, отколкото цел, и въпреки че имахме страхотни моменти през последните години (да работим върху нашите лични умения, които дадоха резултат в два албума; неочакваните чудесни реакции на хората от целия свят и т.н.), не чувстваме някаква разлика по отношение на проекта. Все още има много неизследвана територия, и това ни харесва. Да работим с музика и звук е част от това, което сме, затова за нас успехът вероятно би бил да можем да продължаваме без много препятствия по пътя.
    Skirge: Със сигурност не. Предпочитам повече процеса по създаването, отколкото самия резултат, така че скоро не мисля да се отказвам. Независимо, че имам малко време и други важни неща за вършене, които изискват много време и енергия, все още имам много идеи, които няма да паснат за Shylmagoghnar (и много, които ше бъдат подходящи, така че вероятно ше ги чуете в следващите албуми). Може би не точно сега, но възнамерявам да работя усилено по някои изцяло различни проекти, когато имам възможност.

    – Има ли нещо с което бихте направили компромис – във вашата музика и в живота ви?

    Зависи какво наричаш компромис. Например, в правенето на музика, стремежът към качествен краен резултат е единственото сигурно нещо. Не бихме направили компромис с това, тъй като ще опропасти целия проект. Извън него, стремим се да останем гъвкави, тъй като да налагаме идея само защото е звучала добре в някакъв момент, или защото е свършено много работа по нея, може да наруши крайната цел. Не считаме това за компромис обаче, а за адаптация.
    Същото важи и за личния ни живот; трябва да играеш с раздадените карти и да бъдеш гъвкав, но имаме основни принципи, които ще защитаваме с кръв.

    – Бихте ли променили нещо във ваши стил тогава?

    Nimblkorg: Само ако сметнем, че ще има положителен ефект върху историята/качеството на албума
    Skirge: Само ако е естествен процес и запазва атмосферата и духа на това, което правим сега.

    – Как виждате метал сцената в днешни дни? Тенденциите, групите, дигитализацията?
    Бъдещето сигурно ли е?

    Nimblkorg: И двамата не можем да коментираме за метъл сцената, тъй като не се считаме част от нея. Ни сме запалени да създаваме метал, тъй като го чувстваме като силно средство на изразяване. Тенденциите и политиката извън това не ни интересуват.
    За дигитализацията и подобните: със сигурност има промяна в медийната среда и е много трудно да се предвиди докъде ще стигнат нещата/ Смятам, че винаги ще има ниша за всеки. Сравни го с е-четенето и традиционните книги например. Много хора предпочитат да имат едно устройство с всички техни книги на него, но печатните издания са все така налични. Предполагам, че няма да има голяма разлика и за музиката

    – Какви са плановете ви в близко бъдеще? Турнета?
    Поради лични здравословни причини, възнамеряваме да станем повече студиен проект, така че нашите бъдещи планове са фокусирани повече върху създаването на музика за Shylmagoghnar/други проекти. Възнамеряваме да се отдадем на правенето на нови албуми, тъй като чувстваме музиката като живо същество, което се нуждае да узрее добре, преди да наистина да разцъфне. Имаме идеи за бъдещи албуми, но ще отнеме известно време.

    – Ще ви видим ли в България?

    Не с концерт, както споменах, но чуваме, че е страхотна страна, така че…може би ще ви посетим някой ден!

    – Има ли нещо, което искате да добавите или да адресирате към нашите читатели?
    Бихме искали да благодарим изключително много на всеки, който ни е подкрепял с думи и дела и през последните няколко години – вие наистина променихте нашия живот към по-добро. Харесайте новия ни албум!

    И за всички, които ни откриват чрез това интервю, надяваме се, че харесвате това, което четете, и ще откриете част от себе си в музиката. Благодарим!
    – Благодаря ви много за това интервю, Беше истинско удоволствие! Ще следим отблизо всичко около Shylmagoghnar! Пожелавам ви много успех с “Transience” и се надявам да имаме възможност да си говорим отново скоро!


    Удоволствието беше изцяло наше, благодарим за поканата! Ще очакваме да се чуем отново и в бъдеще!


     

    SLASH FT. MYLES KENNEDY AND THE CONSPIRATORS с нов албум тази есен

    SLASH FT. MYLES KENNEDY AND THE CONSPIRATORS разкриха, че тази година ще издадат третия си студиен албум. Все още неозаглавената творба ще излезе през есента и ще бъде продуцирана от Michael „Elvis“ Baskette (ALTER BRIDGEIGGY POPINCUBUS). Съставът на групата включва Slash (китара), Myles Kennedy (вокали), Brent Fitz (барабани), Todd Kerns (бас, вокали) and Frank Sidoris (китара, вокали).
     Музикантите имат две гостувания у нас. Първото се осъществи на 4 февруари 2013 г. в зала “Фестивална“, а второто на 29 юни 2015 г. в зала “Христо Ботев“.


    Формуляр за връзка

    Име

    Имейл *

    Съобщение *