Професор от СУ: Видях нещо страшно...Бях в Кърджали и плаках!


Българския професор обясни, че плакал, когато бил в Кърджали и видял колко е голямо турското влияние в района. Това призна самият той по време на лекция за радикализацията сред общността на младите хора. Конференцията бе във Вторник в Централния военен клуб.

Проф. д-р Божидар Андонов е ръководител на катедра „Практическо богословие” към Богословския факултет на Софийския университет (СУ). Той първо даде пример с положението в Германия „Преди две години Германия отдели 11-12 милиона евро за създаване на школи и институти за обучение на имами, на учители, на проповедници в Германия. Защо? Много е съществено – защото друго е едно обучение в една цивилизована, искам да подчертая – законова, държава, отколкото в Йемен, Саудитска Арабия и прочее. А ние тука сме разграден двор!”




След това проф. Андонов сподели следната затрогваща история„През 2006 г., завръщайки се, ме изпратиха в Кърджали да преподавам на студентите там. Какво да ви кажа? Но ще бъда откровен – плаках! Идвам от Мюнхен, в София, заминах за Кърджали – действителността беше жестока – турски език навсякъде, посрещат те с него и те изпращат. Когато заговориш на български, тогава те се променят. Попитах моите студенти и студентки – защо не останете тука, те казват: Не ни вземат! Искат турски език! Аз казвам: „Как? България е това!” „Това е, г-н професоре, това е действителността! Искат турски език!”



Професор Андонов даде за пример и друга ситуация, когато неговите студенти е трябвало да практикуват в провинцията„В училище моите студенти чакат от различните населени места, в някакви махали. И ги посрещат тези ученици и искат да извършат час по религия. Отиват в читалището и там ръководител е мюсюлманин или мюсюлманка – не дава ключа. И тя или той взема тия дечица – две или три, отива в храма Божий, отключва, в студа там, между четири стени преподава час по религия. Това е действителността, извинявайте!”

Няма защо да се очудваме, отдавна знаем какво е положението в България, но не искаме да си отвориме очите. Защото ако ги отворим наистина ще плачем много, за нашата България, която няма отново да се върне!

Няма коментари:

Публикуване на коментар