DIMMU BORGIR – ‘Eonian’ (2018)

  • Лейбъл: Nuclear Blast/Wizard 

    • Издаден: 2018

  • Aвтор: Никола Шахпазов

  • Лесно можете да откриете една свързваща нишка в последните интервюта на Шаграт и Силеноз относно новия DIMMU BORGIR – двамата основни музиканти и композитори в групата говорят за поемане на рискове, излизане от зоната на комфорт и това как в ‘Eonian’ “първичният блек метъл саунд на DIMMU е дори по-блек метъл от обикновено”.
     Интересни думи. Реалността обаче е показва противоположното – с първия си албум за последните 8 години DIMMU BORGIR не просто не поемат рискове, а играят толкова на сигурно, че ‘Eonian’ е най-лесносмилаемият и, простете, поп-метъл албум, който бандата някога е издавала.

    Трябва да признаем – из тези 55 минути има разпръснати няколко нелоши идеи. Все пак, DIMMU BORGIR са родени в недрата на норвежката сцена и вероятно никога няма да загубят своето усещане за мракобесна атмосфера, за комбинацията на агресия и мелодия, за онзи специфичен, отчасти праволинеен, отчасти вечно авангарден подход, който направи скандинавците метъл първенци през 90-те. Но независимо дали става дума за особено индустриалното начало и китарния пилеж в ‘The Unveiling’ или за някои от хитрите китарни партии в ‘I Am Sovereign’, групата сякаш само загатва за потенциала си, прекъсвайки рискованите и твърде злокобни моменти, за да превключи на обичайната за албума симфо метъл предвидимост.

    За жалост през 2018 DIMMU BORGIR звучат като малко по-тежка версия на Nuclear Blast колегите си THERION (уви, не като THERION през 90-те) и NIGHTWISH, отколкото като група, която би допаднала дори на не толкова отраканите млади фенове на MAYHEM и WATAIN. Клавирите, доста досадните хорове и общото мекушаво/мелодично/псевдо-романтично настроение в ‘The Empyrean Phoenix’ и ‘Interdimensional Summit’ няма как да бъде измито нито от зачатъчната агресия в ‘Archaic Correspondance’, нито от интересните решения в ‘Lightbringer’.

    И въпреки че мнозина по-млади фенове ще харесат албума заради кристално чистата продукция, хоровата бомбастичност и пластовете клавири, на по-старите кучета парчета като ‘Alpha Aeon Omega’ и ‘Interdimensional Summit’ звучат фалшиво, театрално и толкова патетично, че просто не можем да приемем ‘Eonian’ като нещо повече от поредния хиперкомерсиален албум в каталога на Nuclear Blast.

    0 коментара:

    Публикуване на коментар

    Формуляр за връзка

    Име

    Имейл *

    Съобщение *