четвъртък, 30 август 2018 г.

DEAFHEAVEN - 'Ordinary Human Corrupt Love' (2018)

DEAFHEAVEN са от онези банди, за които съм чувал повече, отколкото съм слушал. Моята собствена пост-рок вълна отмина за по-малко от една зима преди 7-8 години и от тогава съм доста предпазлив по отношение на нова музика, която експлоатира този етикет.
Разбира се, когато става дума за DEAFHEAVEN, обикновено са намесени още половин дузина жанрови определения… В този ред на мисли, лейбълът, под чият шапка излиза 'Ordinary Human Corrupt Love' е доста подходящ. ANTI – малкото братче на Epitaph – има доста шарена комбинация от пънк, метъл, хип хоп, реге, соул, инди фолк, рап рок, инди рок и… Том Уейтс.
 Известни с това, че комбинират някои от най-обичаните и в същото време диаметрално противоположни стилове в „екстремната“ музика, DEAFHEAVEN имат поне един „основополагащ“ албум зад гърба си – ослепително розовият и мелодичен 'Sunbather'. На първо четене новото им творение представлява отлично контактно копие на същата печеливша концепция. Бласт бийтове, ембиънт пасажи, чисти китари и блек метъл вокали. Култивирана епичност на обилни поции.



Откриващата 'You Without End' влиза плавно, с пиано, spoken word, мажорни arena-rock сола на китарата и блек дране. Резултатът е доста безопасен, ако трябва да съм честен. Нещата леко се стягат в следващия номер – сингъла 'Honeycomb'. Отново кристално изпипана комбинация от блек и пост-рок влияния, с повече китари и доста по-бърз ритъм. Емоционално, кинематографично, атмосферично, безпогрешно преповтарящо схемата, която ще чуем и в останалите парчета, в рамките на едни разточителни 11 минути.

Следващите 'Canary Yellow' и 'Near' не променят кой знае колко динамиката. Лек проблясък в 'Glint', особено към 6-тата минута, където има един як момент, гепен от Radiohead. Прекрасната ЧЕЛСИ УУЛФ участва в следващата песен – 'Night People', но за съжаление това не помага. Изобщо. Като че ли най-яката песен в албума е последната – 'Worthless Animal'.

По някаква необяснима причина ми напомня за онзи хумористичен проект The Burzums, който смесва сърф с блек…



В заключение – за мен 'Ordinary Human Corrupt Love' е толкова полиран, епичен и перфектен, че губи дълбочина. Вероятно изпускам нещо значимо поради причината, че никога не съм бил особен фен на групата. Може би някой, който изпитва емоционална свързаност с тяхното цялостно творчество ще успее да открие някаква тръпка в тези 7 парчета. Аз обаче не успях.

Има и нещо друго, което не мога и не бива да пренебрегвам. Както споменах – това е един отлично записан албум. Звукът е невероятен всичко звучи божествено. Просто парчетата са досаден зализан поп, обут в скини джинси.


Share:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Търсене в този блог