MARDUK – ‘Viktoria’ (2018)

Когато в средата на 90-те професорът по психология Джефри Арнет описва метъла като
Впрочем, шведите се стремят към него с всяко свое (добре обмислено) действие. Сякаш за да зашлевят възможно най-звучен шамар антифашистите, които провалиха няколко техни концерти в САЩ и Европа през 2017, MARDUK издадоха ‘Viktoria’ тъкмо на 22 юни – годишнина от началото на немската операция ‘Барбароса’, тоест нахлуването в Съветския съюз през 1941. Цялостното оформление на албума (забележете нескрито тоталитарния дизайн на обложката) плюс текстовете на ‘June 44’, ‘Narva’ и ‘The Devil’s Song’ не оставят съмнение – това е поредният военен албум на MARDUK, следващ стъпките на ‘Panzer Division Marduk’, ‘Iron Dawn’ и ‘Frontschwein’.

Подобно на тях, това е препускаща, скоростна продукция, залагаща на пилещ блек плюс почти пънк естетика; семпли, удрящи в зъбите композиции, които обаче се оказват наситени със запомнящи се моменти и дори припеви (!), които лесно ги превръщат в едни от най-силните неща на групата изобщо. Парчета като ‘Equestrian Bloodlust’ и ‘Viktoria’ учудват с почти поп притегателност… ако, разбира се, поп музиката бе отгледана в окопите край Вердюн и хранена с ранните демота на MAYHEM и SODOM през първите години от живота си.


Докато слушаме ‘Narva’, отбелязваме с нещо, близко до възхищение, постоянството и настървението, с които в последните години MARDUK поднасят албумите си – в тях има минимум желание за каквато и да било модерност, но максимално отдаване на възможно най-праволинейния и пикиращ като немска Щука блек метъл ссаунд.

Във ‘Viktoria’ откриваме дори по-малко семпли, индъстриъл моменти и бавни рифове, отколкото в предшестващите го ‘Iron Dawn’ и ‘Frontschwein’, но убийствената консистентност, семплата и откровена китарна агресия и надъхващо излаяните припеви не ни оставят друга възможност, освен да застанем мирно и да отдадем чест.
„сетивния еквивалент на военни действия”, той едва ли има предвид тъкмо кожодерите от Йостерйотланд MARDUK. И все пак, колко добре им пасва това определение, професоре!


0 коментара:

Публикуване на коментар

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *